Х'абитуриентитски бал

Като поредното завършващо тийнейджърче с големи мечти, самочувствие на отговорен възрастен и предстоящ бал, мисля, че е удачно да си поговорим за този цирк, който се разиграва пред очите ни всяка година. Както тези на всяко младо момиче, всички от фамилията ми са изключително развълнувани, че поредното отроче, което "сякаш оня ден беше ей толкова голямо", най- накрая изпълзява изпод полите на гимназиалния живот и се впуска в студентския с рогата напред. И, разбира се, обект на разговор винаги е балната рокля, която предстои да избера и да закупя срещу абсурдно висока сума, и която, иронично, няма да облека никога повече. А аз, както всяко зряло- недоузряло момиченце, упорито трябва да се усмихвам и да се преструвам на изключително заинтересована от тоалет, който ще облека след 6 месеца. Не ме разбирайте погрешно- все пак съм представител на женския пол, аз също подбирам дрехите си преди да изляза от вкъщи. Просто за човек, чийто подбор на чифт дънки и тениска обикновено трае под две минути, е някак неестествено да умува над дреха, която ще облече след половин година. Разбира се, изискванията на училището ми косвено предполагат носенето на ризи и сака, но жестът да дръпнеш едно от двете сака на сляпо и една от петте ризи, които притежаваш, се свежда до размишление също само няколко секунди. И ето ме днес, изненадващо обзета от любопитство, решавам да запаля един фас и да поровя малко рокли из Интернет... Нужно ли е въобще да обяснявам точно колко потресена бях от всички огромни дълги рокли тип неосъществена принцеса на Дисни? Моето ровене наистина се сведе до записването на "рокля за абитуриентски бал" в Google Images и натискането на Enter, но все пак облеклата, които видях, бяха повече от абсурдни. Бебешко розова рокля с безброй пластове тюл и гигантско цвете, напомнящо на месоядно растение, на гърдите? Със същия успех мога да се облека като кексче! Ами онези възкъси подобия на рокли, които оставят толкова малко на въображението, че само ако се наведеш да си вземеш късметчето от земята и всички умилени родители биха станали свидетели на половите ти органи? Въобще нямам намерение да се спирам дори на онези сатенени изчадия, които приличат повече на нощницата на баба ми, отколкото на официална дреха за празненство! Какви демони са обладали поколенията, че да си мислят колко добре изглежда нещо подобно, питам аз?
Е, не всички абитуриентки биват толкова умопомрачени в желанието си да изглеждат като похотливи принцеси. Други предпочитат да хванат самолет до съседна (или не чак толкова съседна) държава, само за да се сдобият с рокля. Смело мога да твърдя, че повечето от тях също се връщат със също толкова абсурдно изглеждащи кройки, само че с малко етикетче на гърба, обозначаващо световно известната марка, на която родителите й са дали последните си пари, за да може бебчето им да има най- прекрасният абитуриентски бал на земята. Нека просто кажем, че и в този случай също е предимство да си мъж.
Продължавайки нататък, през префърцунените тържества, организирани от училищата (за които е закупена ВТОРА рокля, ти да видиш), през безбройните снимки на "красиви" места из града, през скъпо струващи албуми, видеа, можем спокойно да спрем на след-абитуриентското парти. Всичко започва с един абсурден куверт от минимум 50 лева, покриващ едно шише Savoy за 25 човека и една увяхнала салата. Защо пък да не платим за два домата и 20 грама евтино уиски, което после ще бъде невъзмутимо повърнато върху скъпата ни рокля? Пари като вестници, нали така? Нека после добавим още 100 лева за алкохол, замаяните до безобразие абитуриенти, друсащи щастливо дупета в ресторанта, а после и в някоя долнопробна дискотека. Разбъркайте, подправете на вкус и ето ви абитуриентски бал в България.
Греша ли, че не искам да участвам в това мероприятие под никаква форма? Не искам да дам луди пари за грозна рокля, която няма да облека повече през целия си живот! Не искам да трябва да слушам така нареченият поп фолк цяла вечер! В никакъв случай няма да дам 50 лева за чашка уиски! Разбира се, когато обявих това в поредният час, посветен на дългоочакваният и дългообсъжданият абитуриентски бал, всички бяха възмутени.
"Не ни ли харесваш, нищо не сме ти направили!", скандираше един мой съученик. Немислимо! Как така няма да присъствам на собствения си бал!
Целият този цирк е непростимо противен, безвкусен и общо взето жалък. Момент на слава за неосъществените принцеси, поредното пиянство за завършилите момчета. И страхотно много ненужно пръснати пари.
В края на краищата, майка ми е умна и разумна жена, с която сключихме следната хубава сделка:

Аз имам право:

1. Да не харча повече от 100 лева за рокля.
2. Да се сдобия за сметка на това с хубави кубинки, които невъзмутимо ще обуя вместо неудобни високи токчета.
3. Да не ходя по дискотеки или ресторанти.
4. Да не ходя на прическа и грим. Няколко пъти.
5. Да изхарча още 50 лева за празнуване с приятеля ми и всичките ми близки другарчета.

Аз нямам право:

1. Да не отида на бала си.
2. Да мрънкам, че не искам да ходя на бала си.
3. Да изглеждам измъчена по снимките от бала си.
4. Да облека мъжки костюм вместо рокля.

Мисля, че се споразумяхме на добри условия, но това не променя факта, че цялото фиаско е напълно безсмислено. Все пак така или иначе трябва някога да завършиш гимназия, защо изпълняване на задължение да е повод за такива разточителни мероприятия? Ами вие? Какво е вашето мнение?