Тютюн

Има нещо изключително красиво в цигарения дим, плъзгащ се спокойно по ръцете на пушача. Стигнах до този извод снощи, някъде към три през нощта, когато се събудих от странен кошмар и първата ми мисъл беше да запаля цигара. Слушах музиката, която се лееше тихичко от компютъра както всяка вечер, наблюдавах голите гърди на прекрасния мъж, който спеше съвсем спокойно в скута ми и някак, без да усетя как, погледът ми попадна върху цигарата. На фона на светлината от монитора, сиво- синкавият дим изглеждаше още по- красив. Движенията му са някак примамливи, грациозни, напомнят ми красива тъмнокоса жена в червена рокля, която събира погледите на мъжете докато просто минава край тях. Огънчето мъждука тихичко с оранжевите си искрици и за момент в главата ми проблесна абсурдната мисъл, че всеки трябва да бъде пушач, най- малкото за да оцени красотата на цигарата в ръката си. После, разбира се, се сетих, че същият красив дим, който гали нежно дясната ми ръка, изсушава и убива дробовете ми, кара ме да се задъхвам докато изкачвам етажите когато няма асансьор, когато се катеря по някой баир, понякога дори когато ходя нормално. Как може нещо толкова красиво да те убива по най- бавния възможен начин, и то чрез удоволствието, което ти доставя?
Но всъщност не ни ли убива всичко точно по този начин- бавно и неусетно? Това може би е най- прекрасната смърт- тази, която не усещаш как се прокрадва във вените ти, тази, която прегръщаш доброволно като идея, точно тази смърт, която ти носи удоволствие. Така или иначе всички ще отидем под земята, защо да не го направим с удоволствие, нали така? Може би с животът е същото- удоволствие, което ни убива. Или по- скоро удоволствията сами по себе си ни убиват. В момента ми идва наум един мексикански комик (пардон, "a comedien who happens to be latino"), който беше казал следното в едно от шоутата си:

"You know, a lot of people think that just cause you work out, lift weights, eat right, and do what people tell you to do that you'll live a long live, maybe you will; but, why do people measure life by the years instead about how good the years were."

И може би е прав. Защо да не изживеем живота си с удоволствие, колкото и кратък да излезе накрая той? Все пак кое бихте запомнили вие- да се събудиш сам в леглото си в собствената си стая, да се облечеш и да тръгнеш по задачи или да се събудиш в ръцете на човека, когото обичаш, да го целунеш за добро утро и да изпушиш сутрешната си доза смърт в леглото? Ненужно е да казвам какъв беше моя избор...