Въпреки че съм запозната с традиционните ценности във все още леко патриархалния свят и, имайки предвид, че съм възпитана в семейство където жените са раждали на моята възраст, идеята "Скоро трябва да стана майка" ме плаши до смърт. Скоро с приятеля ми обсъждахме точно темата за брака и бъдещото поколение и едно негово становище ме накара да се замисля какво би било. От една страна, детето, което хипотетично бих имала, би било красиво дългокосо малко лапе с апетит за Slayer и "Appetite for Destruction", но от друга страна да доведеш нов човек в света си е доста страшно като идея. Все пак всичко, което научаваме, научаваме от родителите си. Което повдига в главата ми следния въпрос: Как едно дете може да отгледа дете? В предишните поколения е било прието на 17-18 да се раждат деца. Толкова млади! С никакъв житейски опит и минимални познания как се отглеждат деца... Съдейки по приятели, връстници и най- вече себе си, по отминалите стандарти, всички би трябвало да имаме семейства- някои дори с деца на 1-2 години. Не бих могла да си представя себе си или който и да е от близките си приятели като родител в момента. Може би нещата са били различни едно време? Но колко различни? Все си оставаш дете, дори и когато по закон си възрастен. На 18 години на всеки му се е живеело- как тогава са се превръщали в родители толкова бързо? Кое е предизвиквало метаморфозата у тях? Метаморфоза, която у днешното поколение се осъществява в 25-30 годишна възраст най- малко.
С какво предишните поколения са били различни, че са успели да станат родители на толкова крехка възраст? Или може би не са успели. Може би това им е било наложено от тогавашния свят. Неписаните правила на обществото тогава са били доста по- строги и може би те са били принудени да се задомяват толкова бързо. И все пак са отгледали нашите родители. После и нас, тъй като в България бабата и дядото често гледат внуците си. Как са се справяли толкова добре? И какво точно се е променило в нашето поколение, че да измести дотолкова периода на майчинство и бащинство напред в годините?
Повече въпроси отколкото отговори. Но, когато се замислим, времената са били трудни. Децата са работили от малки. Момичетата са чистели от петгодишни, а момчетата са ходели да работят. Научавали са се практически от пеленачета на задълженията, които ние започваме да възприемаме на 18 и нагоре, когато останем сами. Истината е, че нашите родители се грижат за нас повече, отколкото можем да си представим. Лишават ни от трудностите, които те самите са преживели като деца. Моята майка е била на 15 когато е готвела, чистела и гледала малката си сестра, паралелно с ходенето на училище. А сега ние мрънкаме, когато не получим новия Iphone. Нашето поколение не е научено на тежък труд- труд, който са полагали нашите предци. Може би и затова са узрявали толкова млади и са се женели толкова млади. Може би те са имали нужното съзнание на 18, което ние придобиваме на толкова по- късна възраст днес.
Затова днес е немислимо 18 годишно момиче и 23 годишният й приятел да са родители. И то добри родители, които да възпитат детето си с грижа и внимание, превръщайки го в просперираща и амбициозна личност. Защото нашето самосъзнание е различно от това на нашите родители. Защото когато ние сме играели видеоигри, на нашата възраст те са работели. И са се научили рано на неща, на които ние се научаваме след навършване на пълнолетие. Затова идеята за красивото дългокосо пеленаче с тениска на Helloween ме ужасява. Може би един ден няма да ме ужасява. Но в момента, както повечето от нас, аз не съм придобила житейския опит и знанията, нужни за да отгледам дете. Затова- безопасен секс.
No comments:
Post a Comment